Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Как да познаем, че попадаме "в капана" на паническото разстройство?

Какви са първите симптоми, кога нещата излизат от контрол и кога можем да говорим за отключено паническо разстройство?

Често хората бъркат генерализираната тревожност или различни фобии с паническото разстройство. Но те имат една съществена разлика. Винаги съм казвала, че единственият признак, по който можеш да различиш паническото разстройство от всички други тревожности и депресивни състояния е неописуемо интензивния страх и ужас, който те връхлита изведнъж и те сварва напълно неподготвен. Когато човек започне да се страхува от този страх, който е изпитал... Когато се опитва да го избегне по всеки възможен начин – тогава говорим за паническо разстройство. Възможно е да получим епизодични паник атаки, след което да не развием паническо разстройство. И това се случва. Дали ще развием впоследствие паническо разстройство или не, след една паник атака, зависи от много фактори, най-вече от нашия характер, от нашето светоусещане. След подобна „среща”, каквато е срещата с паническата атака, Животът ни неизменно се променя.

Т.нар. симптоми, които могат да ни наведат на мисълта също, че страдаме от паническо разстройство са почти постоянно виене на свят, втрисане, треперене по време и около паник атаките, гадене или разстройство, силно сърцебиене,  повишаване на кръвното налягане – доближаване на двете граници, дезориентация, изтръпване на крайниците. Много характерно за паническото разстройство е невъзможността да си поемем въздух по време на паник атаката и около нея, т.е. хипервентилация, нуждата от незабавно бягство от мястото, където се намира човек, чувство за нереалност – сякаш всеки момент ще полудееш, че губиш контрол. Възможно е да възникне много силен страх от смъртта. Повечето от споменатите, за съжаление, се припокриват със симптомите на някои физически заболявания като нарушена функция на щитовидната жлеза, порок на сърцето, хипертония, хипогликемия, както и със състояния като генерализирана тревожност, депресия, различни фобии и т.нат. Факт е, че при всеки човек мога да се проявят всички симптоми, а при друг само част от тях. Оттук идва и затруднението на човек да определи точно какво се случва с него. Характерно за паническото разстройство е, че Човек много ясно осъзнава несъстоятелността на страховете си, тяхната ирационалност, но въпреки това не може да ги овладее. Те не просто го завладяват. Те сякаш започват да живеят свой собствен независим от нас Живот, подчинявайки ежедневието ни напълно и категорично на тях самите. Поне това е „първото впечатление” след като ни споходят първоначално паник атаките.

По отношение на това кога излизат нещата „извън контрол”... Ами за това можем да говорим, когато пристъпите на паника започнат да пречат на социалния ни Живот. За съжаление, много често паралелно с паническото разстройство се отключва и агорафобия, което е страх от открити пространства и много хора струпани на едно място. Това буквално ни превръща в затворници на своя дом. Ние непрекъснато търсим начин да сме в нашата т.нар. „сигурна зона”, която в повечето случаи, както казах, е домът ни. Когато отказваме от страх да излезем навън, да се разходим, да се срещнем с приятели и в много случаи – да успеем да отидем на работа.... тогава положението вече е „извън контрол”. Често казвам, че колкото по-скоро след първата паник атака се ориентираме какво се случва... Колкото по-скоро вземем мерки – вярвам, че толкова по-скоро ще настъпи подобрение. В това отношение – хората, които изпадат в такова състояние в последните години – са привилигировани, ако въобще може да се използва подобна дума, когато става дума за паническо разстройство, тъй като има все повече информация, а и Интернет улеснява неимоверно в тази посока.

* Име:
* Коментар:
Оставащи символи
Попълнете кода:
 
 
ОТКЪС ОТ КНИГАТА

ПРЕПОРЪЧАНО

anypet

Мила моя виртуална Приятелко ПЕТЯ,
Много те обичам за смелостта, която си проявила да напишеш тази книга и искам толкова много неща да споделя с теб! Веднага на следващия ден след прочита на страничките при мен се получи промяна; малка - ама промяна.
И малко съм ти ядосана, че е...толкова кратка тази полезна Книга! Исках още и още и още!!! Изчетох - не! Изгълтах твоята Книга за 2 часа в една нощ, а в момента книжката постоянно е с мен в дамската ми чанта, дори, когато сменям чантите - като за кураж. Заедно с хомеопатични лекарства, защото съм хипохондричка и все очаквам "да се случи" и се "подсигурявам", "ако се случи па".

Norum

Здравей Петя!Днес се регистрирах във форума-Norum съм!Преди 2 месеца си поръчах книжката ти-тя преобърна цялия ми свят!С пр. и агорафобия съм от 4 години и за първи път откакто я прочетох нямах панически атаки цели 40 дни.Невероятно!Не бих могла да ти опиша колко съм ти благодарна за това.Агорафобията не престава да ме мъчи,но в книжката открих техники с които преодолявам нещата много по-лесно.Тя стои до леглото ми и я препрочитам постоянно.Изключително ценна е за такива като нас.Друг определено не може да ни разбере!Всичко е описано много точно и на място.Препоръчвам горещо книгата на всички със пр. и друг вид тревожни разтройства.За съжаление аз все още употребявам антидепресанти, но с тази книжка в ръка, вече си намалих дозата на половина и съм на път да ги откажа.Да бъда себе си напълно свободна от химия и тъй наречени патерици.Благодаря ти за всичко!

Scorpi

Книгата ми даде един страничен поглед върху собствените ми преживявания - видях се отстрани. Още в първите редове ми беше трудно да продължа - просто ме заливаха вълни, съпреживявах и си спомнях, сякаш всичко го изживях отново, на бързи обороти, настръхнах, треперих и изпитах много усещания. Беше нещо средно между вълнение и страх, радост и болка. Всичко ми се сля и просто избухна. Не беше толкова от написаното, колкото от самата мен. От това което ми се случва тайно вътре през цялото време... Как е възможно толкова да си приличаме всички - като близнаци по душа сме? ... Вече мога да кажа, че те познавам Петя. Както и ти мен.