Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Кои са най-обичайните и същевременно неправилни начини за справяне с паническото разстройство?

Няма верен и няма грешен път. Има само стъпки по нашият собствен път. Няма изпитана рецепта, няма нещо, което като магическа пръчка да премахне паническото разстройство от Живота ни. Както казах, всеки сам за себе си е нужно да намери своя начин. Интересното при паническото разстройство е, че е уникално, тъй като всъщност то е част от нас самите и както всички сме различни – така е и с него. Паническото разстройство всъщност това сме ние. Когато се научим да го възприемаме по този начин, а не като наш враг, т.е., когато видим „другото му лице” – едва тогава ще открием „своя начин”. Разбира се, има някои неща, които е пожелателно да направим, за да успеем да „стъпим” в правилната посока. Неща като това да се научим да благодарим и за най-дребното в Живота си, като това да успеем да виждаме и в най-лошото късче добро, физически упражнения, смях, медитация, здравословно хранене и Живот.... много, много способи, но всички те са своеобразни „патерици”, т.е. само ни помагат да стъпваме по-уверено по пътя си. Нищо повече. Едно единствено нещо  се иска от нас – и то е отново да се заобичаме или дори да заобичаме себе си за първи път. Да уважаваме себе си, своите желания и решения. Нищо повече. Колко просто изглежда, а всъщност е най-трудното, което Човек може да направи. Промяната на закодираните в нас модели на мислене и поведение – това е най-трудното нещо, което Човек може да направи, но и същевременно най-удовлетворяващото, което можем да направим сами за себе си. За да го направим е нужна да не спираме да търсим начин да намерим, и дори ако е нужно да построим нов, само за нас самите път – пътят към себе си. „Обърнем” ли се отново към своето вътрешно „Аз” – тогава и само тогава паническото разстройство ще отстъпи назад. Но, разбирате ли, ако ние успеем да се научим да ценим себе си – тогава ще ценим и своето паническо разстройство. Това е повратната точка – да го приемем като приятел, който не се страхува да ни каже истината в очите, без значение колко ни боли от нея. Веднъж достигнали до такова състояние на духа – за нас ще е без значение дали паническото разстройство си е отишло или не – единственото, което ще чувстваме е благодарност и удовлетвореност от начина, по който се чувстваме и за това, което ни се е случило. Да не забравяме, че няма израстване без трудности. Препятствията в Живота ни провокират нашия растеж. Без тях, ние просто щяхме да съществуваме безсмислено.

* Име:
* Коментар:
Оставащи символи
Попълнете кода:
 
 
ОТКЪС ОТ КНИГАТА

ПРЕПОРЪЧАНО

anypet

Мила моя виртуална Приятелко ПЕТЯ,
Много те обичам за смелостта, която си проявила да напишеш тази книга и искам толкова много неща да споделя с теб! Веднага на следващия ден след прочита на страничките при мен се получи промяна; малка - ама промяна.
И малко съм ти ядосана, че е...толкова кратка тази полезна Книга! Исках още и още и още!!! Изчетох - не! Изгълтах твоята Книга за 2 часа в една нощ, а в момента книжката постоянно е с мен в дамската ми чанта, дори, когато сменям чантите - като за кураж. Заедно с хомеопатични лекарства, защото съм хипохондричка и все очаквам "да се случи" и се "подсигурявам", "ако се случи па".

Norum

Здравей Петя!Днес се регистрирах във форума-Norum съм!Преди 2 месеца си поръчах книжката ти-тя преобърна цялия ми свят!С пр. и агорафобия съм от 4 години и за първи път откакто я прочетох нямах панически атаки цели 40 дни.Невероятно!Не бих могла да ти опиша колко съм ти благодарна за това.Агорафобията не престава да ме мъчи,но в книжката открих техники с които преодолявам нещата много по-лесно.Тя стои до леглото ми и я препрочитам постоянно.Изключително ценна е за такива като нас.Друг определено не може да ни разбере!Всичко е описано много точно и на място.Препоръчвам горещо книгата на всички със пр. и друг вид тревожни разтройства.За съжаление аз все още употребявам антидепресанти, но с тази книжка в ръка, вече си намалих дозата на половина и съм на път да ги откажа.Да бъда себе си напълно свободна от химия и тъй наречени патерици.Благодаря ти за всичко!

Scorpi

Книгата ми даде един страничен поглед върху собствените ми преживявания - видях се отстрани. Още в първите редове ми беше трудно да продължа - просто ме заливаха вълни, съпреживявах и си спомнях, сякаш всичко го изживях отново, на бързи обороти, настръхнах, треперих и изпитах много усещания. Беше нещо средно между вълнение и страх, радост и болка. Всичко ми се сля и просто избухна. Не беше толкова от написаното, колкото от самата мен. От това което ми се случва тайно вътре през цялото време... Как е възможно толкова да си приличаме всички - като близнаци по душа сме? ... Вече мога да кажа, че те познавам Петя. Както и ти мен.