Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Обръщение към близките на хора страдащи от тревожно разстройство, в частност паническо разстройство

Обръщението ми към близките на хора страдащи от тревожни разстройства, в частност от паническо разстройство, е не по-малко важно от всичко, което се опитвам да споделя със самите тях.

Винаги ви казвам, че цялата "работа" по възстановяването си ще е необходимо да свършите сами и никой друг не би могъл да ви замени, отмени и т. нат. Истината е, че близките ни могат да ни помогнат, но могат и да ни възпрепятстват по пътя на нашето възстановяване.  Та, ако решите - бихте могли да си разпечатате статията и да им я дадете да я прочетат. В случай, че вярвате, че би им била полезно да научат нещо повече.

Скъпи близки на страдащи от тревожни разстройства, в частност паническо разстройство, бих могла да обособя няколко ключови неща, от които той/тя има нужда:

1. Търпение - най-обикновени и прости неща от ежедневието, които вие вършите с лекота,  изискват максимална мобилизация и неимоверни усилия за човек с паническо разстройство. Бъдете наясно, че възстановяването се случва на етапи. Не ги пришпорвайте, напротив – постарайте се да бъдат спокойни около вас.

2. Изслушване – те имат нужда най-вече от това. Старайте се да не ги обвинявате в слабост или неспособност. Често поради страх, че точно това ще се случи, те не смеят да се разкрият или се срамуват. Има някои реплики, които е желателно да избягвате. „Нищо ти няма”, „Ще се оправиш”, „Стегни се”. Докато се опитвате да убедите някого с пр, че „няма от какво да се страхува”, го напрягате още повече, тъй като той това го знае и сам много добре. И точно фактът, че няма от какво да се страхува, а е уплашен до смърт, го кара да се чувства толкова зле. „Преиграваш” е едно от най-лошите неща, които можете да кажете на човек с пр, особено по време на па. Всички тези реплики карат близките ви да се чувстват още по-сами и още по-неразбрани.

3. Подкрепа - когато той ви каже, че е открил някаква нова посока – от вас се иска да го изслушате, подкрепите и насърчите. Нищо повече! Не го облекчавайте, не изземвайте функциите му. Освен че това ще забави възстановяването му, твърде възможно е накрая да излезете и виновни. Не му давайте "готови" решения и не го подтиквайте прекалено настоятелно да работи върху себе си. Промяната не става "насила". Човек трябва да е узрял за нея. Колкото и да искате да му помогнете, колкото и да са добри намеренията ви..., ако той не е готов, ако сам не желае да се промени - то НИКОЙ, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ, не може да му помогне.

4. Бъдете пример за своя близък – със своето възприятие за Живота, с поведението и действията си. В такъв случай той вероятно би бил по-мотивиран да се развива, да се променя, да израства. Ако вие сте Човек, който уважава и обича себе си – той ще има избор да се поучи от вас.
 

Обобщено и накратко: изслушвайте го с търпение, подкрепяйте го в инициативите му да работи върху себе си и просто го обичайте, обичайки себе си преди това. Паническото разстройство е предизвикателство не само в Живота на човека, когото обичате и който страда от него. И както има причина, пр да се случи точно него, вероятно има и причина пр да се случи именно на ваш близък, а не на нечий друг. Може би е нужно и вие да научите, да осъзнаете и промените нещо в Живота си?!

От "Другото лице на паниката" на Петя Петрова          

* Име:
* Коментар:
Оставащи символи
Попълнете кода:
 

irina

moqta maikae s pani4esko razstroistvo ot mnogo dalgo vreme bih iskala da i pomogna no ne moga statiqta e strahotna bih iskala da znam kakvo mojem da napravim po vaprosa dai mi savet
 
ОТКЪС ОТ КНИГАТА

iHerb.com

ПРЕПОРЪЧАНО

UDEMY
Sitewide-10usd160x600
AliExpress
11 Nov Big Sale Image Banner 190 x 240