Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Варианти за възстановяване от паническо разстройство

Когато те връхлети първата паник атака – няма как да не се запиташ какво се случва с теб и най-естествената, и нормална реакция е да помислим, че нещо не е наред с нас. Обикновено си мислим, че вероятно страдаме от някаква извънредно тежка болест. Започва се дълго обикаляне по доктори, проверка на всички симптоми - поотделно, по няколко пъти. Няма как да не отбележа, че страдащите от паническо разстройство масово страдат и от хипохондрия – страх от болести, което е напълно обяснимо, тъй като всеки доктор ни казва, че сме напълно здрави, а ние никак, ама никак не се чувстваме така – и продължаваме отново, и отново да търсим причина за своето състояние. Мозъкът ни отказва да приеме и разбере как е възможно нищо да ни няма на физически план, а да се чувстваме толкова зле физически! 

 

Като се уверим, че вероятно това, което се случва няма физическа причина, а най-вероятно е психологическа (понякога отнема години за съжаление) се решаваме да се срещнем с психотерапевт, но за съжаление - повечето от тях директно ни изписват антидепресанти. Не отричам ползата от тях. Когато човек е в много тежко състояние и не може да функционира, да живее нормално по никакъв друг начин – тогава съм склонна да допусна, че антидепресантите ще са полезни – поне докато се стабилизира Човек. Винаги казвам на хората, които приемат антидепресанти да не се обвиняват, че го правят, защото наистина няма защо, но да го правят с ясното съзнание, че е нужно да работят върху себе си през това време, когато хапчетата "приспиват" симптомите им.

Не ми е приятно, че все още много доктори пристъпват директно към изписване на лекарства. В по-голямата си част, хората страдащи от тревожни разстройства, имат преди всичко нужда някой да поговори с тях. По мое мнение, много често, хората посещаващи психотерапевти, нямат нужда да им се изписват веднага антидепресанти, може да се посъветват първо да опитат с нещо по-леко, с билки, с друг начин на разпускане - медитации, утвърждения; да им се препоръча промяна на начина на хранене, спорт..., но... какво да се прави - живеем в свят на "има хапче за всичко" - това е реалността. 

Истината е, че за 6 години аз съм говорила с хиляди, страдащи от тревожни разстройства, и за съжаление, в много голям процент от случаите - те, въпреки че приемат антидепресанти, продължават да получават симптомите на силната тревожност, паник атаки, да не говорим всички съпътстващи странични "ефекти"от тези лекарства. Но, както казах, има случаи, особено в началото, когато е нужна малко помощ и "отвън", стига да помага, разбира се. Всеки опитва и решава сам за себе си.

Много хора, въпреки че приемат хапчета, продължават да страдат от тревожното си разстройство - точно, защото разчитат само и единствено на хапчетата. За съжаление няма магическо хапче, което да спре всичко това - колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-бързо ще се възстановим. Миналата седмица се срещнах с един мъж, страдащ от паническо разстройство. Най-големият му страх е свързан с кръвното му налягане, защото, когато е тревожен го повишава опасно много. Освен антидепресантите, той приема и хапчета за кръвното - млад мъж!!!! Оплака ми се, че за съжаление, въпреки антидепресантите, въпреки хапчетата за кръвното - отново е с високо кръвно, висока тревожност. Това, което му казах го накара да се замисли или поне така се надявам. Казах му: "Хапчетата за кръвното не ти влияят, защото ти нямаш високо кръвно налягане вследствие на физическа болест. Докторът ти е казал, че нищо ти няма, направил си си изследвания - няма причина да се притесняваш. Високото ти кръвно няма физическа причина, а хапчетата са създадени, за да лекуват физически болки! А твоето високо кръвно е на психическа причина, базира се на твоят страх, затова дори хапчетата за високо кръвно не го свалят, разбираш ли?!? Нужно е да работиш над себе си, да работиш със себе си - няма друг начин!" Надявам се, че с този малък пример може да разберете какво се опитвам да обясня. Опитът ми показва, че дори да приемат антидепресанти, ако не променят другите неща - храната, движението, съня, начинът на мислене, откриване на причините и т.н. - от приема на хапчета няма да има особена полза. (Опитът ми не означава, че не може да има изключенияМоля, моето мнение да не се приема, като ограничаващо, като единствено или каквото там може да хрумне на някой. Това е личното ми мнение, всеки има право да има различно мнение, да прави каквото реши, че е най-добре за него/нея.)

Когнитивно-поведенческата терапия от друга страна, доколкото съм информирана, дава много добри резултати. Някои хора прибягват до комбинация от тези два начина за справяне с паническото разстройство - медикаменти + когнитивно-поведенческа терапия. Всеки сам е нужно да прецени от какво точно има нужда, от кое има най-голяма полза.

Какъвто и вариант за справяне да избере всеки от нас, нужно е да сме наясно със следното: ако не осъзнаем всъщност причината за появата на това разстройство в Живота си и осъзнато не решим да се променим (защото точно заради това идва паническото разстройство при нас – защото имаме драстична нужда вече от Промяна), въоръжавайки се с търпение, усърдие, постоянство и Вяра, че нещата са повече от това, което ние виждаме – нито един от двата варианта за лечение няма да проработят.

Да - няма лечение за паническото разстройство, тъй като това не е болест. Това е състояние – няма да се уморя да го повтарям. Нужна е работа, осъзнаване, приемане.

Успех!

* Име:
* Коментар:
Оставащи символи
Попълнете кода:
 
 
ОТКЪС ОТ КНИГАТА

iHerb.com

ПРЕПОРЪЧАНО

UDEMY
Sitewide-10usd160x600
AliExpress
11 Nov Big Sale Image Banner 190 x 240