Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Преглед на деня 14.03.2013.г.

Губили ли сте някога нещо?Било то одушевено или не!?Сигурна съм,че ДА!Как се чувствате след това?Със сигурност НЕ добре...нали?Така е,защото приемем ли нещо за даденост си мислим,че е вечно.Уви-не е така.За различните хора нарицателното "загуба" има различни значения.Така например загубата(на нещо,някой) за едни е тотален край,но за други си е чисто предизвикателство.Има и друг момент обаче.Тогава,когато след загуба,човек преминава и през двата етапа,описани по-горе.Това е най-трудно.Особено,ако загубата е свързана с нещо,носило в себе си душа.Какво правим тогава?Отричаме!После изпитваме гняв.Гняв,който се стоварва върху всичко и всички.След това идва чувството за вина..."АКО"-то(ако това,ако онова). Ред е на депресията.Е тук вече мога да ви зарина с тонове написани редове,но ще ви го спестя.И светлината...приемането...предизвикателството.Предизвикателството отново да си същия "АЗ",какъвто си бил преди загубата.Дори по-добър,по-"имащ"(думата "имащ" изключва материята от себе си),по-щастлив,по-усмихнат,по-смел,по-мъдър,по-търсещ,по-виждащ там,където няма "нищо",обичащ всички моменти.Оценявайте "момента" на мига!А не тогава,когато вече е само спомен.И тук ви питам:"Цените ли това,което имате"?
Прозорец.Какво си представяте,когато чуете думата прозорец?Опитвате ли да погледнете какво има зад него,дори и да не го виждате?На "ти" ли сте с визуализацията?Аз ДА...след загубата.Знаете ли колко щастие има зад "моите" прозорци.Има и любов.Има и свобода.Зад някои "мои" прозорци има и болка...има и страх.Но в тези ми моменти веднага поглеждам към друг прозорец.Прозорци като тези от снимката.Знаете ли какво има зад тях?Живот!Много живот.А синята светлина в левия прозорец е светлина от кувьоз.Кувьоз за живот.

Извод от днешния ден:
1.Не напразно прозорците на моя дом гледат към прозорците на родилно отделение.
2.Отворете очите си за повече "прозорци".

* Име:
* Коментар:
Оставащи символи
Попълнете кода:
 
 
ОТКЪС ОТ КНИГАТА

ПРЕПОРЪЧАНО

anypet

Мила моя виртуална Приятелко ПЕТЯ,
Много те обичам за смелостта, която си проявила да напишеш тази книга и искам толкова много неща да споделя с теб! Веднага на следващия ден след прочита на страничките при мен се получи промяна; малка - ама промяна.
И малко съм ти ядосана, че е...толкова кратка тази полезна Книга! Исках още и още и още!!! Изчетох - не! Изгълтах твоята Книга за 2 часа в една нощ, а в момента книжката постоянно е с мен в дамската ми чанта, дори, когато сменям чантите - като за кураж. Заедно с хомеопатични лекарства, защото съм хипохондричка и все очаквам "да се случи" и се "подсигурявам", "ако се случи па".

Norum

Здравей Петя!Днес се регистрирах във форума-Norum съм!Преди 2 месеца си поръчах книжката ти-тя преобърна цялия ми свят!С пр. и агорафобия съм от 4 години и за първи път откакто я прочетох нямах панически атаки цели 40 дни.Невероятно!Не бих могла да ти опиша колко съм ти благодарна за това.Агорафобията не престава да ме мъчи,но в книжката открих техники с които преодолявам нещата много по-лесно.Тя стои до леглото ми и я препрочитам постоянно.Изключително ценна е за такива като нас.Друг определено не може да ни разбере!Всичко е описано много точно и на място.Препоръчвам горещо книгата на всички със пр. и друг вид тревожни разтройства.За съжаление аз все още употребявам антидепресанти, но с тази книжка в ръка, вече си намалих дозата на половина и съм на път да ги откажа.Да бъда себе си напълно свободна от химия и тъй наречени патерици.Благодаря ти за всичко!

Scorpi

Книгата ми даде един страничен поглед върху собствените ми преживявания - видях се отстрани. Още в първите редове ми беше трудно да продължа - просто ме заливаха вълни, съпреживявах и си спомнях, сякаш всичко го изживях отново, на бързи обороти, настръхнах, треперих и изпитах много усещания. Беше нещо средно между вълнение и страх, радост и болка. Всичко ми се сля и просто избухна. Не беше толкова от написаното, колкото от самата мен. От това което ми се случва тайно вътре през цялото време... Как е възможно толкова да си приличаме всички - като близнаци по душа сме? ... Вече мога да кажа, че те познавам Петя. Както и ти мен.