Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Преглед на деня 19.03.2013 г.

Прекрасен ден!Нямаше как да не бъде щом още с отварянето на очите си видях светлината.Светлината от слънчевите лъчи.Огряваха целия ми дом и това ме изстреля на седмото небе.В момента в който излязох от в къщи,усетих как всичко в мен се прероди.Нямаше и помен от онази жена...вчерашната.Изпари се и най-малкото съмнение в съществуването на всичко красиво.Запътвайки се кам магазинчето за кафе(където ме очакваше късметче),осъзнах как цялото ми тяло и душа са "крещели" за светлина.Слънчева светлина!Осъзнах колко съм имала нужда от нея и от нейната топлина.Спомням си,че не веднъж съм споделяла с познати,че имам нужда от слънце.А те,разбирайки ме погрешно веднага ме "пращаха" на солариум :) ...Та какво би ми дал солариума!?Би ми взел,но не би ми дал!Моето място не е там.Аз не обичам да се "пържа" и да изглеждам като жалко подобие на абуриген.Господ ме е дарил с цвят на кожата,който е вярвал,че е най-подходящия за мен. Не мислете,че ако кожата ви е бяла по рождение ще "греете" от красота с онова изкуствено оцветяване след многократни посещения в оня "ковчег".Хайде заклети любители на облъчването(солариума)..."нахранете ме" :) С радост ще "поема" от всичко :) За мен слънцето е благодат!Храна за душата!И ценя не онова жаркото,а онова което гали сетивата и тялото...Онова,което ме пълни с радост,спокойствие и енергия.
Та както казах по-горе,преди да пристигна на работа отидох да си взема кафе.Безкофеиново!Първото и последно за деня :) С огромно разочарование останах,когато погледнах прилежно подреденото панерче,където стоят захарта,сметаната и късметчетата,че късметите са само...два.Бяха останали само два,а до тях бяха наредени още,но от онези...другите...навитите като фунийки.Естествено побързах да разпитам кой,какво,къде,защо :) Успокоиха ме,че са уведомили собственичката(а тя знае за моите "страсти" ) и утре отново ще има от "моите хартийки".Искам си тях.Жълтите!Защо ли?Защото са различни,защото за жълти,защото са с цвета на "антидепресанта"...Слънцето!
И малко хумор да вкарам по повод жълтия цвят...Трудно се става "супер" блондинка,но за сметка на това много лесно можеш да постигнеш ефект "жълта коса".Ако се чудите как-обадете ми се.Ще откликна на всеки ваш въпрос :)Разбира се мога да отговоря и на въпроса как се става "супер" блондинка.Трудно,но не и невъзможно.Просто трябва да имате търпение.На което аз напоследък едва отстъпвам,но пък виждам,че все още удържам фронта,което си е голямо постижение за мен.Само,ако косата ми можеше да говори... :)

Никога няма да забравя как в деня на нашата сватба,жената която ни венча завърши с думите:"И помнете!Най-добрия път,е пътя към вашия дом!" Тези думи така са се загнездили у мен,че до ден днешен ги помня и вярвайте ми няма ден,в който да не се сетя за тях.Била е толкова права!Защо още тогава не я помолих да ми "преведе".
Имала съм много моменти,в които не знаех "кой път да поема"(тук не визирам отношенията със съпруга ми-те винаги са били повече от прекрасни).Отварях "вратата"...и път нямаше.А всъщност е имало,но невидим за мен.Не бях се научила да "уча".Не бях се научила да "виждам".Не бях се научила да "търся".И всичко това водеше до онези състояния.Състояния на обърканост,състояния на празнота,състояния на липса(в буквалния и преносния смисъл),състояния,наречени с думи от медицинската терминология...Но аз намерих моя път.Всъщност той ми е бил посочен още в деня на сватбата ни,но тогава аз все още не "виждах".Но днес!Днес ми е повече от ясен.Пътят...моят път!
Случвало ли ви се е някога да се питате:"А сега накъде?Какво да правя?Кой път да хвана?"Отговора е само един.Вашият!В такива моменти не мислете,че няма път за вас.Има!Просто сте обзети от емоции,които пречат на трезвото ви мислене.Отворете "вратата" си (съзнанието),погледнете пътя,който е зад нея и поемете по него.Ако пътищата са повече от един,то вие сте щастливци.Имате избор.Бъдете сигурни,че вашата интуиция никога няма да ви подведе.Дори и поетия път да е грешен,то той ще е грешен,НО само според вас.Не се отчайвайте,защото това е "вашият" път.Него е трябвало да извървите...За да се научите!А веднъж научите ли се,пътят винаги ще е "ваш".И ако все пак смятате,че това не е вашият път,тогава...огледайте се.Огледайте се за "знаци".Те са навсякъде около нас!Стоят си там и чакат да бъдат видяни.От ВАС!!!

Извод от днешния ден:
1.Осъзнах какво всъщност за мен е "жълтия" цвят.
2.Зад една врата съществува само един път.Но отворена от различни хора,този...същия път,ще ги отведе на различни места.
3.Ако "знаците" не са около вас,потърсете ги вътре във вас.Ако и там не ги намерите...обадете ми се :)
4.Едва днес видях,че в снимковата си колекция (повече от 300 GB) нямам ни една снимана врата и се наложи да позвам услугите на дядо Гугъл,за което му благодаря :)
...Обичам ви!

* Име:
* Коментар:
Оставащи символи
Попълнете кода:
 
 
ОТКЪС ОТ КНИГАТА

ПРЕПОРЪЧАНО

anypet

Мила моя виртуална Приятелко ПЕТЯ,
Много те обичам за смелостта, която си проявила да напишеш тази книга и искам толкова много неща да споделя с теб! Веднага на следващия ден след прочита на страничките при мен се получи промяна; малка - ама промяна.
И малко съм ти ядосана, че е...толкова кратка тази полезна Книга! Исках още и още и още!!! Изчетох - не! Изгълтах твоята Книга за 2 часа в една нощ, а в момента книжката постоянно е с мен в дамската ми чанта, дори, когато сменям чантите - като за кураж. Заедно с хомеопатични лекарства, защото съм хипохондричка и все очаквам "да се случи" и се "подсигурявам", "ако се случи па".

Norum

Здравей Петя!Днес се регистрирах във форума-Norum съм!Преди 2 месеца си поръчах книжката ти-тя преобърна цялия ми свят!С пр. и агорафобия съм от 4 години и за първи път откакто я прочетох нямах панически атаки цели 40 дни.Невероятно!Не бих могла да ти опиша колко съм ти благодарна за това.Агорафобията не престава да ме мъчи,но в книжката открих техники с които преодолявам нещата много по-лесно.Тя стои до леглото ми и я препрочитам постоянно.Изключително ценна е за такива като нас.Друг определено не може да ни разбере!Всичко е описано много точно и на място.Препоръчвам горещо книгата на всички със пр. и друг вид тревожни разтройства.За съжаление аз все още употребявам антидепресанти, но с тази книжка в ръка, вече си намалих дозата на половина и съм на път да ги откажа.Да бъда себе си напълно свободна от химия и тъй наречени патерици.Благодаря ти за всичко!

Scorpi

Книгата ми даде един страничен поглед върху собствените ми преживявания - видях се отстрани. Още в първите редове ми беше трудно да продължа - просто ме заливаха вълни, съпреживявах и си спомнях, сякаш всичко го изживях отново, на бързи обороти, настръхнах, треперих и изпитах много усещания. Беше нещо средно между вълнение и страх, радост и болка. Всичко ми се сля и просто избухна. Не беше толкова от написаното, колкото от самата мен. От това което ми се случва тайно вътре през цялото време... Как е възможно толкова да си приличаме всички - като близнаци по душа сме? ... Вече мога да кажа, че те познавам Петя. Както и ти мен.