Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Преглед на деня 20.03.2013 г.

Днес ме "упрекнаха",че съдържанието на прегледа ми на деня било мнооооого дълго :)На мен пък този "упрек" ми хареса.Значи имам какво да кажа,а вие какво да четете :) Вчера пък ме зарадваха,че четейки ме,имат чувството,че все едно всеки ден си пият кафето с мен.Това също ме накара да се усмихна :) Стана ясно даже,че има и "засегнати" по повод мнението ми за солариума.Но пък спор нямаше.Яни прекрасно разбира какво съм имала предвид...все пак по цял ден сме заедно.Че понякога и вечерта :) Нали двечките си ходиме на танците.Всъщност сме три.Имаме си и една бивша колежка и приятелка,която изостави уюта на Харемчето,защото очакваше бебе,на което в последствие станах кръстница.Еххх,да ви кажа бях много щастлива,когато ме избраха за кръстница на това диване :)Та така ние..."Светата троица",си скитаме и вечерта в избрани дни от седмицата,НО само когато ни очаква залата.Днес ни очакваше :) Позагряхме,потанцувахме,потренирахме танца...онзи трудния и след обикаляне на няколко квартала,за да "разхвърля" всички по домовете им,благополучно и без пътни инциденти се прибрах в 22.30ч.Следващия път надали ще ме огрее аз да шофирам."Обидиха" ме,че колата ми била малка...хаха и нямало място в нея.Ами прави са,но пък к'во толкова им пречи.Нали все пак ни вози :) Пък и една от "терапийките",които си провеждам за проблема със страха(като цяло) е шофирането.
И като стана дума за страха(една от най-често срещаните думи в моя речник в близкото минало) идва ред за размисъл над късметчето ми от днес.За мен превода е следния:"Съдбата води(обича) желаещите(смелите) и влачи(тъпче,смазва) нежелаещите(страхливите)" Страх!Знаете ли,че за мен най-плашещото нещо в звученето на тази дума е буквата "Х".Не знам защо!Но най-вероятно,защото е последна,а последната буква от дадена дума всъщност прави думата завършена и тогава вече придобива цялостен смисъл.Другото най-плашещо в страха вече като чувство,е той да не се появи отново.Тоест страх от самия страх.Е от опит ви казвам,стигнете ли до там да се страхувате от самия страх(страха да не се появи отново),тогава навлизате в умопомрачителен омагьосан кръг,от който излизане няма.Единствения изход от този лабиринт е съвсем прост,но до който трудно се стига,а именно да станеш "желаещ".Желаещ(смел) не се става лесно.Ставаш "желаещ",само ако поискаш.Ставаш "желаещ" НЕ изведнъж.Постепенно!Другото си е чисто насилване и гавра със себе си.Научих се да рискувам и сега съдбата ме "води".Води ме бавно,но славно(надявам се) :)Винаги съм искала да имам магическа пръчка или пръстена на Арабела,пък даже и лампата на Аладин.Даже понякога си мечтая палеца и средния ми пръст да са от онези...вълшебните,и като щракна с пръсти да "имам".Ама уви!Такива "магийки" НЕ в този свят...надявам се в другия :)
Всеки човек си има някакви страхове.Нормални страхове.Но станат ли те "НЕнормални" тогава вече говорим за патология.Е!Аз имах такива(от НЕнормалните),но вече са много по-малко.Борбата беше успешна :)
Лошото е обаче,че понякога съдбата оказва влияние и върху нормалните страхове.От ония...ежеднените нормални "страхове",но вкарващи ни в графата на "нежелаещите".И те са от сорта на:
"Ще взема ли навреме заплата този месец,или ще се забави като предната?"...Все пак сметките не се "забавят" като заплатата.Имаш-нямаш сметките си текат.
"Ще успея ли този месец да си платя квартирата,тока,водата,парното...храната(Не дай Боже и лекарства)?Не съм изкарал достатъчно пари"...Изкарал не изкарал,хазяина това не го интересува...
....и още примери мога да дам...безброй.И понякога дори не оценяваме какво имаме,защото страха ни е направил "слепи".Но забелязвам,че нормалните страхове почти винаги са свързани с бюджета,с който разполагаме или по-точно с неговия недостиг.Слаба ни е държавата.Затова!Мисля аз!Но още по-слаб е онзи,който се носи по течението.
Та така,драги приятели.Бъдете смели!Рискувайте!Търсете!Бъдете бойци!Тогава съдбата ще започне да ви "води".
Котенцето(от снимката) се страхуваше от това да ме доближи.Но прояви смелост и съдбата го "възнагради" :)

Извод от днешния ден:
1.Не ми се нрави "червения светофар"
2.Обичам да танцувам,колкото и да не ми се отдава :)
3.Време е да поема риск и да осъществя нещо,за което отдавна жадувам.
4.Днес съм по-руса от вчера :)

* Име:
* Коментар:
Оставащи символи
Попълнете кода:
 
 
ОТКЪС ОТ КНИГАТА

ПРЕПОРЪЧАНО

anypet

Мила моя виртуална Приятелко ПЕТЯ,
Много те обичам за смелостта, която си проявила да напишеш тази книга и искам толкова много неща да споделя с теб! Веднага на следващия ден след прочита на страничките при мен се получи промяна; малка - ама промяна.
И малко съм ти ядосана, че е...толкова кратка тази полезна Книга! Исках още и още и още!!! Изчетох - не! Изгълтах твоята Книга за 2 часа в една нощ, а в момента книжката постоянно е с мен в дамската ми чанта, дори, когато сменям чантите - като за кураж. Заедно с хомеопатични лекарства, защото съм хипохондричка и все очаквам "да се случи" и се "подсигурявам", "ако се случи па".

Norum

Здравей Петя!Днес се регистрирах във форума-Norum съм!Преди 2 месеца си поръчах книжката ти-тя преобърна цялия ми свят!С пр. и агорафобия съм от 4 години и за първи път откакто я прочетох нямах панически атаки цели 40 дни.Невероятно!Не бих могла да ти опиша колко съм ти благодарна за това.Агорафобията не престава да ме мъчи,но в книжката открих техники с които преодолявам нещата много по-лесно.Тя стои до леглото ми и я препрочитам постоянно.Изключително ценна е за такива като нас.Друг определено не може да ни разбере!Всичко е описано много точно и на място.Препоръчвам горещо книгата на всички със пр. и друг вид тревожни разтройства.За съжаление аз все още употребявам антидепресанти, но с тази книжка в ръка, вече си намалих дозата на половина и съм на път да ги откажа.Да бъда себе си напълно свободна от химия и тъй наречени патерици.Благодаря ти за всичко!

Scorpi

Книгата ми даде един страничен поглед върху собствените ми преживявания - видях се отстрани. Още в първите редове ми беше трудно да продължа - просто ме заливаха вълни, съпреживявах и си спомнях, сякаш всичко го изживях отново, на бързи обороти, настръхнах, треперих и изпитах много усещания. Беше нещо средно между вълнение и страх, радост и болка. Всичко ми се сля и просто избухна. Не беше толкова от написаното, колкото от самата мен. От това което ми се случва тайно вътре през цялото време... Как е възможно толкова да си приличаме всички - като близнаци по душа сме? ... Вече мога да кажа, че те познавам Петя. Както и ти мен.