Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Преглед на деня 1.04.2013 г.

Ден двадесет и пети...първи април.Днес станахте ли "жертва" на първоаприлска шега :) ?........
Както виждате късметите са два.Наведнъж!Просто бяха един в друг и реших ,че са мои и двата.А ако трябваше да оставя единия...?!Как да преценя кой да върна,след като бяха заедно...
"Когато си стигнал толкова далеч,че не можеш и стъпка повече,значи си на половината,докъдето можеш да стигнеш."
Прочитайки тази сентенция първото,което изникна в съзнанието ми,бе...разстоянието.Върнах се отначало и препрочетох."Разстоянието" избледня и се замести с други думи...
За всички мои постигнати успехи(каквито и да са те-малки...големи) аз съм "извървяла" път.Но бих ли "тръгнала" по този път,ако нямах ЦЕЛ?Бих ли имала цел,ако нямах АМБИЦИЯ?Щях ли да бъда амбициозна,ако ми липсваше ВОЛЯ?Щях ли да съм волева,ако РЕШИТЕЛНОСТ не бе мое качество?Твърдо НЕ!Винаги съм се мислила за слаба и психически нестабилна натура.До скоро!Постигайки малките "успехи",аз продължавах да се подценявам.Подценявах се,въпреки поведението на хората около мен да твърди обратното.Търсих причината за това.Задавах си безброй въпроси.Защо съм "тук" и каква е моята "мисия".Изобщо,нужна ли съм някому...(като тук НЯМАМ предвид суицидния подсмисъл,който ще направи впечатление на някой-НЕ съм суицидна личност)?!?Въпроси,на които години наред не намирах отговори.Е!Вече ги намерих!...Моя източник на "успех" беше моята умствена нагласа,моята"преинсталация".Знаете ли колко е хубаво да умееш да се "препрограмираш"...и от време на време да се "ъпдейтваш" :) Успях,защото търсих път!Правилния път!Беше време,когато "тръгвах" по даден път и се връщах,неосъзнавайки,че силите,които хабя за връщането,можех да ги използвам за достигане на крайната точка(цел).Не осъзнавах,че "тръгването" отново по същия път за пореден път ще е още по-труден от предния,защото "изхода" от "предния" път не ме е удовлетворил...не ме е "завел" там,накъдето съм тръгнала...Вече открих правилния път,но все още "вървя" по него.Не съм "стигнала" до набелязаната точка,но съм сигурна,че това е "моя път".Усещам го!Щастлива съм!Обичана съм и обичам!Творец съм на собствения си живот и знам...това е моя път!Ще дам всичко от себе си и този път ще го извървя докрай!Не съм сама!А когато си с "някой",пътят по-лесно се върви.

Екзотика...Къде е тя?Със сигурност не е във вашия дом :) За да "отидеш" при нея,отново е нужно да "вървиш"...
Имайки предвид отношението ми към дългите разстояния и пътуването аз "извървях" доста път,за да и се насладя през уикенда :) И не съжалявам.Напротив!Не съжалявам,защото отново прегърнах моето дърво.А това дърво е част от пътя,по който съм тръгнала,за да достигна там,за където съм се запътила...а именно пълна вътрешна свобода и покой.Душевен покой!

Извод от днешния ден....всъщност,нека извода го оставя на вас,да видя дали ще познаете :)

 

* Име:
* Коментар:
Оставащи символи
Попълнете кода:
 
 
ОТКЪС ОТ КНИГАТА

ПРЕПОРЪЧАНО

anypet

Мила моя виртуална Приятелко ПЕТЯ,
Много те обичам за смелостта, която си проявила да напишеш тази книга и искам толкова много неща да споделя с теб! Веднага на следващия ден след прочита на страничките при мен се получи промяна; малка - ама промяна.
И малко съм ти ядосана, че е...толкова кратка тази полезна Книга! Исках още и още и още!!! Изчетох - не! Изгълтах твоята Книга за 2 часа в една нощ, а в момента книжката постоянно е с мен в дамската ми чанта, дори, когато сменям чантите - като за кураж. Заедно с хомеопатични лекарства, защото съм хипохондричка и все очаквам "да се случи" и се "подсигурявам", "ако се случи па".

Norum

Здравей Петя!Днес се регистрирах във форума-Norum съм!Преди 2 месеца си поръчах книжката ти-тя преобърна цялия ми свят!С пр. и агорафобия съм от 4 години и за първи път откакто я прочетох нямах панически атаки цели 40 дни.Невероятно!Не бих могла да ти опиша колко съм ти благодарна за това.Агорафобията не престава да ме мъчи,но в книжката открих техники с които преодолявам нещата много по-лесно.Тя стои до леглото ми и я препрочитам постоянно.Изключително ценна е за такива като нас.Друг определено не може да ни разбере!Всичко е описано много точно и на място.Препоръчвам горещо книгата на всички със пр. и друг вид тревожни разтройства.За съжаление аз все още употребявам антидепресанти, но с тази книжка в ръка, вече си намалих дозата на половина и съм на път да ги откажа.Да бъда себе си напълно свободна от химия и тъй наречени патерици.Благодаря ти за всичко!

Scorpi

Книгата ми даде един страничен поглед върху собствените ми преживявания - видях се отстрани. Още в първите редове ми беше трудно да продължа - просто ме заливаха вълни, съпреживявах и си спомнях, сякаш всичко го изживях отново, на бързи обороти, настръхнах, треперих и изпитах много усещания. Беше нещо средно между вълнение и страх, радост и болка. Всичко ми се сля и просто избухна. Не беше толкова от написаното, колкото от самата мен. От това което ми се случва тайно вътре през цялото време... Как е възможно толкова да си приличаме всички - като близнаци по душа сме? ... Вече мога да кажа, че те познавам Петя. Както и ти мен.