Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Тотална трансформация…

Отказваш се от всичко старо.
Оставяш старото си тяло и буквално се прераждаш в нова кожа. В нов външен вид, с нови клетки, с ново всичко.
Освобождаваш се от излишните килограми. На първо място и постепенно. Но това не е края. Това е едва началото.

После започва сериозната част – освобождаваш се от всичко старо и ненужно, което носиш със себе си.
Като емоции, чувства, нрави; остаряли модели на мислене и поведение; рамки, в които сам си се вкарал или някой друг неусетно те е вкарал; всичко, което те дърпа назад и ти пречи да разгърнеш пълния си потенциал.
Всичко, което хем не харесваш в себе си, хем приемаш като част от себе си.
Ти ли си или не си?

Докъде си ТИ, и откъде започва заученото, дресираното от обществото?
Какво те спира да засветиш истинската си Светлина?..

Трудно е в началото, по средата, в края и преди края. И след края на целия този безкрайно дълъг процес.
Всеки ден се сблъскваш с някой, който не може да приеме новото ти Аз, промяната, трансформацията.
Някой все се намира, който да ти каже: “Не мислиш ли че прекаляваш? Не мислиш ли, че стигна твърде далеч? Време е да спреш”.
И точно тези думи ще кънтят в главата ти, а не десетките “Браво!” и десетките “И мен вдъхнови!”. Точно онези горчивите думи ще сънуваш през нощта.

Ще има моменти, в които ще се съмняваш силно в себе си, в това, което правиш, в Пътя, по който си поел.
Ще се оглеждаш и няма да виждаш никой друг на този път.
Ще бъдеш сам и ще се чувстваш раздвоен.
Моменти, в които чистиш емоционалното тяло и на показ отвътре в теб излизат крайно неприятни неща.
Казваш си: “Това аз ли съм? Това от мен ли е?”
Преглъщаш горчивината, изправяш се срещу себе си, приемаш, прощаваш, продължаваш. Прегръщаш се.

Като си тръгнал по Пътя не можеш да се върнеш назад. Нямаш право. Пред себе си. Пред душата си, пред нейния избор, пред нейната мисия.

Ще вървиш докъдето трябва да вървиш. Вътрешно знаеш къде е този точка, нещо отвътре те води и те окуражава. Само трябва да заглушиш всички външни чужди и всички вътрешни шизофренични гласове.

Понякога е трудно, понякога е лесно. Понякога е просто прекрасно и летящо.
Колкото по-прекрасно и лесно става, толкова по-ясно осъзнаваш, че следва и другата трудната част – спада.
След всеки възход идва спад. След всеки изгрев, идва залез.
Нагоре надолу. Като влакче на ужасите (или на чудесата?). Като въртележка.
Това е животът. Всеки ден. Хубави и лоши уроци, емоции, чувства, преживявания, мнения. Всичко се редува. Циклично. Като го осъзнаеш за миг сякаш поглеждаш отгоре и си казваш:
“Всичко е толкова забавно! Такава игра! А аз искам да я изиграя по възможно най-добрият начин!”….

Автор: Стефи Божилова

Източник: http://stefibozhilova.com/?p=1526

* Име:
* Коментар:
Оставащи символи
Попълнете кода:
 
 
ОТКЪС ОТ КНИГАТА

ПРЕПОРЪЧАНО

anypet

Мила моя виртуална Приятелко ПЕТЯ,
Много те обичам за смелостта, която си проявила да напишеш тази книга и искам толкова много неща да споделя с теб! Веднага на следващия ден след прочита на страничките при мен се получи промяна; малка - ама промяна.
И малко съм ти ядосана, че е...толкова кратка тази полезна Книга! Исках още и още и още!!! Изчетох - не! Изгълтах твоята Книга за 2 часа в една нощ, а в момента книжката постоянно е с мен в дамската ми чанта, дори, когато сменям чантите - като за кураж. Заедно с хомеопатични лекарства, защото съм хипохондричка и все очаквам "да се случи" и се "подсигурявам", "ако се случи па".

Norum

Здравей Петя!Днес се регистрирах във форума-Norum съм!Преди 2 месеца си поръчах книжката ти-тя преобърна цялия ми свят!С пр. и агорафобия съм от 4 години и за първи път откакто я прочетох нямах панически атаки цели 40 дни.Невероятно!Не бих могла да ти опиша колко съм ти благодарна за това.Агорафобията не престава да ме мъчи,но в книжката открих техники с които преодолявам нещата много по-лесно.Тя стои до леглото ми и я препрочитам постоянно.Изключително ценна е за такива като нас.Друг определено не може да ни разбере!Всичко е описано много точно и на място.Препоръчвам горещо книгата на всички със пр. и друг вид тревожни разтройства.За съжаление аз все още употребявам антидепресанти, но с тази книжка в ръка, вече си намалих дозата на половина и съм на път да ги откажа.Да бъда себе си напълно свободна от химия и тъй наречени патерици.Благодаря ти за всичко!

Scorpi

Книгата ми даде един страничен поглед върху собствените ми преживявания - видях се отстрани. Още в първите редове ми беше трудно да продължа - просто ме заливаха вълни, съпреживявах и си спомнях, сякаш всичко го изживях отново, на бързи обороти, настръхнах, треперих и изпитах много усещания. Беше нещо средно между вълнение и страх, радост и болка. Всичко ми се сля и просто избухна. Не беше толкова от написаното, колкото от самата мен. От това което ми се случва тайно вътре през цялото време... Как е възможно толкова да си приличаме всички - като близнаци по душа сме? ... Вече мога да кажа, че те познавам Петя. Както и ти мен.