Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Родителите като отражение на нашето съзнание от Крис Грискам

От родителите ние получаваме онази отправна точка, която ни помага да разберем кои сме всъщност и каква е причаната да бъдем с тях. Съзнателно избираме своите родители, за да действат като катализатори и филтри, подпомагащи развитието ни.

Отначало за повечето от нас остава необясним фактът, че умишлено сме "избрали" тези родители. Още по-шокиращо е да допуснем, че сме ги избрали за наше добро! Заричаме се никога да не ставаме като тях, но с течение на времето с ужас откриваме, че мислим и се държим по същия начин и дори все повече заприличваме на тях.

Това е така, защото от родителите си наследяваме не само гени, а нещо много повече. Всяка клетка на тялото носи съзнание, натоварено с мисловни форми и отпечатъци, предавани от поколение на поколение. Независимо дали ни харесва това или не, ние сме като огледала един за друг - и понякога болката от отражението просто ни съкрушава.

Начинът да разрешим тази дилема е да проникнем дълбоко през булото, покриващо физическата действителност, да се върнем към зачеването и дори по-назад, за да открием обяснението и източника на семейната карма. Необходимо е хората да изживеят с всяка клетка на тялото си, че животът ни тук е резултат от наше съзнателно решение. Колко освобождаващо, животворно и облекчаващо ще бъде да разберем за първи път, че собственият ни избор на духовно ниво е причината за появата ни на този свят като човешки същества със специфичен опит. Самопознанието изисква холографски начин на възприемане, където нищо не се изключва, нито потиска. А то става постижимо за нас само когато се издигнем над ограниченията на времето и пространството - когато насочим енергията и мъдростта на Висшия ни, на божествения Аз към нашия всекидневен живот. Той се превръща в приключение от момента, когато започнем да разбираме първоначалния си свободен избор да се проявим и живеем тук, в този физически свят. Животът тогава се изпълва със сила и радост. След като престанем да отричаме личности и ситуации, а започнем да ги приемаме и надмогваме, възможно е не само да видим живота си като холограма, но и да го превърнем в радостен танц.

Из "Лекуване на емоциите - събуждане на безстрашния аз" - Крис Грискам

* Име:
* Коментар:
Оставащи символи
Попълнете кода:
 
 
ОТКЪС ОТ КНИГАТА

ПРЕПОРЪЧАНО

anypet

Мила моя виртуална Приятелко ПЕТЯ,
Много те обичам за смелостта, която си проявила да напишеш тази книга и искам толкова много неща да споделя с теб! Веднага на следващия ден след прочита на страничките при мен се получи промяна; малка - ама промяна.
И малко съм ти ядосана, че е...толкова кратка тази полезна Книга! Исках още и още и още!!! Изчетох - не! Изгълтах твоята Книга за 2 часа в една нощ, а в момента книжката постоянно е с мен в дамската ми чанта, дори, когато сменям чантите - като за кураж. Заедно с хомеопатични лекарства, защото съм хипохондричка и все очаквам "да се случи" и се "подсигурявам", "ако се случи па".

Norum

Здравей Петя!Днес се регистрирах във форума-Norum съм!Преди 2 месеца си поръчах книжката ти-тя преобърна цялия ми свят!С пр. и агорафобия съм от 4 години и за първи път откакто я прочетох нямах панически атаки цели 40 дни.Невероятно!Не бих могла да ти опиша колко съм ти благодарна за това.Агорафобията не престава да ме мъчи,но в книжката открих техники с които преодолявам нещата много по-лесно.Тя стои до леглото ми и я препрочитам постоянно.Изключително ценна е за такива като нас.Друг определено не може да ни разбере!Всичко е описано много точно и на място.Препоръчвам горещо книгата на всички със пр. и друг вид тревожни разтройства.За съжаление аз все още употребявам антидепресанти, но с тази книжка в ръка, вече си намалих дозата на половина и съм на път да ги откажа.Да бъда себе си напълно свободна от химия и тъй наречени патерици.Благодаря ти за всичко!

Scorpi

Книгата ми даде един страничен поглед върху собствените ми преживявания - видях се отстрани. Още в първите редове ми беше трудно да продължа - просто ме заливаха вълни, съпреживявах и си спомнях, сякаш всичко го изживях отново, на бързи обороти, настръхнах, треперих и изпитах много усещания. Беше нещо средно между вълнение и страх, радост и болка. Всичко ми се сля и просто избухна. Не беше толкова от написаното, колкото от самата мен. От това което ми се случва тайно вътре през цялото време... Как е възможно толкова да си приличаме всички - като близнаци по душа сме? ... Вече мога да кажа, че те познавам Петя. Както и ти мен.