Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Операция "Спаси себе си" в действие

Днес случайно попаднах на едно видео на Лиса Никълс. Линк към видеото има в края на статията. Ще опитам да преразкажа накратко всичко, което видях, с добавки от себе си, защото почувствах, че всичко, което тя каза е истина. Защото:

няма друг път за възстановяване, от каквото и да било, освен този – да вървиш сам към себе си.

Може да намериш някой да те придружава по пътя на твоето възстановяване. Някой, който, наблюдавайки те „отвън“, да ти покаже и друга гледна точка. Понякога, погълнати от себе си и от случващото се с нас и около нас, не виждаме решението, което е съвсем простичко… Нещо съвсем дребно, което МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ Живота ни…. Но не го виждаме, защото сме твърде БЛИЗО, ЛИЦЕ В ЛИЦЕ,  с проблема си.

Как да започнеш и от къде?

Първо, признай пред себе си, че те боли. Признай, че имаш някакъв проблем. Признай, че не можа да преживееш това, не можа да „смелиш“ онова…

И след това… Не бързай да преминеш през болката набързо, за да пропуснеш нейните „екстри“, като усамотение, оттегляне, в което ти, надявам се, ще търсиш, ще разкриваш нови неща за света, но най-вече ЗА СЕБЕ СИ!

Не се и преструвай, че болката не съществува, че я няма. Отричайки съществуването й не правиш нищо друго освен да я бетонираш в сърцето си. Ще дойде време, тя отново ще се покаже, няма да можеш да я забравиш никога напълно. Обожавам казаното от Зигмунд Фройд:

„За нещастие, потиснатите емоции не умират. Те са заставени да замълчат. Но вътрешно продължават да влияят на човек.“

Дай си ДОСТАТЪЧНО време да почувстваш и преживееш тази болка, дай възможност на времето да те подготви, за да продължиш напред. Все пак – не оставай ТВЪРДЕ ДЪЛГО в болката. Не забравяй, че там, където насочваш вниманието си, там отива и цялата твоя енергия, т.е. това, към което насочваш вниманието си расте все повече и повече. „Зацикляйки“ в болката не правиш нищо повече от това да я увеличаваш.

Колко хубаво би било да преживяваме болката ОСЪЗНАТО, разбирайки, че тя е инструмент, който можем да използваме, за да израснем, да станем по-добри, да живеем по-добре в крайна сметка…, но не е лесно. Не е лесно, когато си Човек, живеейки днес, тук на Земята. И това осъзнаване, че чрез болката учим, е процес, не става с насилване, а и няма нужда. Не е лесно, но не е невъзможно.

Второ: Незабавно намери нещо, което ще правиш ВСЕКИ ДЕН, което да ти помогне да превъзмогнеш болката си. Не казвам месечно или един път в годината, казвам ВСЕКИ ДЕН. Нещо съвсем дребно, нещо, което да успее да усмихне душата ти. Винаги има нещо такова.

Имам дни, в които се чувствам толкова „долу“, че не разбирам защо, не мога да обясня, сама на себе си, как да продължа. Тогава се сещам за силата на благодарността. Разбира се, в началото ми се струва, че всичко е толкова сиво, толкова безлично, че нямам за какво да благодаря. После, понякога, срещам някой, който е пострадал от Живота и се сещам, че имам крака, имам ръце, имам глава, която може да разсъждава, имам сърце, което може да чувства – може да обича… Да, забравило е как да се радва, но и това ще дойде. Тези, които са били в дълбока депресия знаят за какво говоря – понякога, почти нищо не помага. Но аз пак ставам, пак търся начин да продължа. Напоследък си казвам, че, ако не мога заради себе си, поне заради дъщеря си трябва да успея да стана, когато падна. „Стани заради себе си“ си казвам аз, чисто егоистично, защото искам да бъда по-дълго време с нея, тук.

Друг път, провеждам си вътрешен диалог, в който дори да ми е неприятно, си повтарям и най-дребното, за което се сетя. Нещо, което в крайна сметка е НАИСТИНА хубаво, но  аз, вторачила се в „нищото“, започвам да ослепявам наистина, не виждайки НАЙ-ВАЖНОТО, а то е, че:

аз ВЕЧЕ имам всичко! Какво, по дяволите, искам още?!?

Имам въздух в дробовете си, обич и топлина в сърцето си, имам дъщеря си, имам семейството си, имам дом, където да живеем с детето си… и някак всичко става по-леко. Просто намери и ти своето нещо ДНЕС. И утре отново, и отново, и отново… Прави това поне един месец, но, ако си, като мен – Човек страдал или страдащ от тревожно разстройство или депресия, ще отнеме повече време. Много пъти съм казвала – не очаквайте бързи резултати за нещо, за което сте се подготвяли, на практика, цял един Живот! Въоръжи се с търпение и ЗНАЙ, че това е нещото, което правиш ЗА СЕБЕ СИ. И всъщност не само за себе си, но и за ВСИЧКИ СЛЕД И ОКОЛО ТЕБ, за твоите потомци, за твоите близки.

Във видеото, за което споменах, Лиса Никълс, предлага ТРИ неща, които да правим всеки ден, докато не се почувстваме по-добре. САМО ТРИ НЕЩА. Нужно е само… да довършиш три изречения. Наглед просто, но съм сигурна, че в началото на никого не му е лесно.

От какво имаш нужда:

  • От огледало

  • От 10-15 минути на ден, може и повече, за всеки е различно

Погледни себе си в огледалото, но гледай и говори на себе си както би говорил на своят най-добър приятел, на детето си или на някого, на когото държиш…, когото обичаш. (Защо не просто на себе си? Защото, когато се обръщаме към себе си, обикновено се отнасяме зле, осъждаме се, започваме да се вглеждаме в някоя току-що появила се бръчка, в посивели коси, откриваме всякакви дефекти, защото това е, което ние правим най-добре – критикуваме себе си, но СТОП: ТОВА БЕШЕ ДОСЕГА.)

Винаги се обръщай към себе си по име, започвай изреченията със своето собствено име.

ПЪРВОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

1…………… (Петя), толкова се гордея с теб, че………

Довърши изречението. Колко от нас са копнели да получат тези думи от хората,  които са ги възпитавали, от своите авторитети!!! За съжаление, не се е случвало често, затова ние сами можем да си ги кажем, нали така?

Изброявай всичко, за което се сетиш, върни се още в детството – намери всичко, за което се чувстваш горд/а със себе си. Лиса препоръчва да намерим поне седем неща, за които да си кажем, че се гордеем от себе си. Може да е нещо съвсем дребно, като това, че се гордееш, че успя да се надигнеш от леглото тази сутрин, колкото и трудно да беше това; да заведеш детето си на училище, въпреки че се притесняваше да не получиш паник атака; че отиде на работа, въпреки че стомахът ти бе свит на топка и т.н.

Ето някои от нещата, които аз си казах: Петя, толкова се гордея с теб, че не се примири да живееш в лъжа! Петя, толкова се гордея с теб, че не се отказваш! Петя, толкова се гордея с теб, че не спираш да учиш нови неща! Петя, толкова се гордея с твоята любознателност и любопитство! Петя, толкова се гордея с теб, че дори, когато ти казват „НЯМА НАЧИН“, ти не спираш да го търсиш! Петя, толкова се гордея с теб, че не се примиряваш с несправедливостите! И т.н., и т.н….

ВТОРОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

Това може да предизвика болка, тъга, мъка, докато го правиш, но това е необходима стъпка по пътя на твоето спасяване. Това е начинът да прекъснеш порочния цикъл на вина, срам, съжаление и гняв. Дълго време ще е истинско предизвикателство за теб да го правиш, знам, но не спирай, защото това е ключът към твоето истинско Аз:

2…………………. (Петя), прощавам ти, че…..

Върни се колкото можеш назад, спомни си всичко, за което си се винял/а и си ПРОСТИ за това. НЯМА НУЖДА да оставаш в миналото. Спри да се наказваш. То ВЕЧЕ няма значение. Това, което се е случило, ДОРИ ДА ИМА ПОСЛЕДИЦИ и в днешния ти ден, е вече В МИНАЛОТО. Какво правиш, постигаш ли нещо, като се връщаш, отново и отново, на същата история, случила се преди толкова много време!??

Прави това, дори да плачеш, дори да боли, да боли много…. Прави го, говори, прощавай си! Не спирай. Болката е многопластова, с дълбоки корени. Разгърни всички пластове, открий себе си – не се страхувай! Ти си на сигурно място. Сам/а срещу себе си, пред огледалото.

ТРЕТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

В третото изречение казваме нещо, което правим за всички около нас, но не и за себе си. В третото изречение обещаваме, поемаме ангажимент КЪМ СЕБЕ СИ.

Погледни се в огледалото и си кажи:

3…………… (Петя), обещавам ти, че….

И опитай да си обещаеш днес поне седем неща, така съветва Лиса, но ти обещавай толкова, колкото можеш. Дори да е едно в началото, знам колко е трудно, с времето ще се увеличават. Важното е да не спираш да го правиш, всеки ден.

Започни отново с малките неща, после ще продължиш с големите. Обещай си, че днес ще направиш нещо хубаво за себе си, като това да излезеш в обедната почивка навън, на слънце. Обещай си, че днес ще отделиш малко време, но качествено, на детето си, в което да му кажеш, че се гордееш с него/нея. Обещай си, че няма да се откажеш, че утре отново ще застанеш пред огледалото, с риск да останеш само ти, пречистен/а от всички натрупани болки, предателства и разочарования…

Обещай си, че НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕШ ОТ СЕБЕ СИ.

ТРИ ИЗРЕЧЕНИЯ – ВСЕКИ ДЕН.

Лиса казва, че ако правиш това три месеца или поне 28 дни, ще откриеш, че болката, малко по малко, ще изчезва и пред огледалото ще останеш само ТИ. И обещава – един ден, не в далечното бъдеще, ще харесаш това, което виждаш в огледалото… Аз ще опитам. ЗАЩОТО ГО ДЪЛЖА НА СЕБЕ СИ.

https://www.youtube.com/watch?time_continue=1&v=dkrH7MkFcMk

* Име:
* Коментар:
Оставащи символи
Попълнете кода:
 
 
ОТКЪС ОТ КНИГАТА

iHerb.com

ПРЕПОРЪЧАНО

UDEMY
Sitewide-10usd160x600
AliExpress
11 Nov Big Sale Image Banner 190 x 240