Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Анонимен

Здравей, Петя,

Благодаря отнова за страхотния отговор, имам чуството, че си говоря с някоя стара приятелка, толкова близка те чувствам вече, за толкова кратка кореспонденция. Поздравления отново за тази благородна мисия, с която си се заела - да помагаш на хората, и то на такива объркани като нас. И аз много често си го мисля това, особено когато съм по - ведра и  оптимистична- само да намеря пътя, да  мога да помогна с каквото мога на хора в подобни състояния.
Иначе за всичко си абсолютно права, най- вече за децата, те са всичко за нас от момента, в който се появат. Сега проблема при мен е, че в момента всяко притеснение го свързвам с състоянието си, и не го приемам за нормално, а го пречупвам през призмата на паниките.И това неприемане на нещата много ме мъчи, лошото е, че не се чувствам добре физически доста често, и това ме пречи да съм такава каквато бях свикнала да съм - активна, организирана, раздаваща се, от там и чуството за вина се появява, и то най-вече вина към мъжа ми и детето, че не съм такава, каквато бих искала да съм, че ги лишвам от любовта си. Няма е тази усмивка, която преди огряваше лицето ми, макар че пред детенцето не устоява много често. А съпругът ми е страхотен, не мога да опиша каква подлрепа ми е, отделно че разсъждава като психолог. Като ходих на психотерапия, чувах неща, които той вече ми беше казвал.  Навярно всичките неща, които пиша ти са до болка познати.Сега чета всички материали в сайта,, за да мога да извлека всичко полезно, за това така желано "осовобождение", защото наистина го чуствам като затвор.

Петя

Радвам се, че ме чувстваш близка. Това е удоволствие и за мен. Чудесно е, че с толкова много хора се свързвам и без да се познаваме лично, ставаме толкова близки. Вярвам, че във времето ти също ще се включиш и ще помагаш на хората. За съжаление, повечето хора не желаят да се обръщат назад, но аз вярвам, че това  е от огромно значение за нашето трайно "възстановяване". Разбира се, в същото време не бих могла да ги виня, тъй като много добре разбирам какво коства това. Не зная, но някак си мисля, че ти ще бъдеш от тези, които ще открият сили в себе си, а и желание.
Нормално е, когато ти се случва каквото и да било да го пречупваш през призмата на паниката, но това е тъй като си още в началото на Пътя си. След време, когато се приемеш такава каквато си, защото това ще е нужно да се случи - и с доброто, и с лошото - без изключения:))) - тогава няма да се сещаш дори да мислиш дали изживяванията ти са свързани или не с паниката... и това ще е така, защото просто паниката - ТЯ си ТИ - тя е част от теб, т.е. неделима част. Не казвам, че ще бъдеш цял Живот с пристъпи на паника. Казвам, че ще дойдеш до такъв момент в Живота си, когато ще си преди всичко благодарна за нейната поява. Днес прочетох едно изречение на Нийл Доналд Уолш, а именно "Трудностите са друго име за израстване". Колко истина има в тези няколко дни. Няма израстване без трудности - убедена съм в това - който го твърди, просто за мен е прочел някъде нещо и го говори само и единствено на "теория". Докато Човек не бъде принуден по някакъв начин - никой от нас не би пожелал да се промени... да стане по-добър. Но... за да стигне Човек до това усещане, ако мога така до го нарека, да успее да погледне с "други очи" на случващото се в Живота му, наистина е нужно време. Може да ти се струва сега като "отвлечени" приказки, но ще се убедиш сама, че нищо друго не "работи" с пр. Дори да опитваш да се бориш с него, да се опитваш да го игнорираш... Да се самозалъгваш, че го няма.... нищо не работи така, както приемането му като част от самата теб... Защото то наистина е такова. Когато прочетеш книгата вярвам, че ще почувстваш всичко това, за което ти говоря сега.
Не бива да се насилваш всичко това да се случи по-бързо. Нужно е това осъзнаване да се случи естествено, без насилие. То не би могло и да се случи с "напъване". Стъпка по стъпка, ден след ден, с всяко изминало изживяване ще се пълни твоята душа с мъдрост и най-важното с обич към самата себе си и към света около себе си... към Живота като цяло.
Благодари на съпруга си често, защото ти си истинска късметлийка. Говори с него открито. Ако желае - нека прочете и книжката ми - тя е много кратка - в нея няма нито една излишна дума, много обяснения... те не са в мой стил. Ако говорите открито, ако му споделяш какво се случва с теб, без да го натоварваш обаче - това ще позволи и на него да "израсне" заедно с теб. Защото тази "трудност" - пр - не е само твоя - сама го осъзнаваш. Тя е и негова. Така че и той ще расте с теб - няма избор:)))

Обичай се повече! Обвинявай се по-малко! Ти си прекрасна!

Поздрави!

* Име:
* Коментар:
Оставащи символи
Попълнете кода:
 
 
ОТКЪС ОТ КНИГАТА

iHerb.com

ПРЕПОРЪЧАНО

UDEMY
Sitewide-10usd160x600
AliExpress
11 Nov Big Sale Image Banner 190 x 240