Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Анонимен

Имам връзка с човек, който страда от треожност. Заболяването е още в началото според мен. Не знам как да му помагам.

Петя

Радвам се, че сте така решена да помогнете на Човека, когото обичате. На първо място, разбира се, при така създала се ситуация е нужно от Вас да сте търпелива. Хората, които страдат от тревожно разстройство, възприемат и реагират по различен начин от останалите. Нещата, които изглеждат естествени за останалите и не представляват трудност - понякога за нас изискват мобилизиране и изразходване на всичките ни сили... особено, когато тревожното разстройство тепърва се развива.
Като второ бих могла да отбележа, че ще е полезно и за двамата внимателно да се изслушвате, особено Вие. Често се случва хората с тревожни разстройства да крият или да се срамуват, или пък да се страхуват да изразят нуждите си или желанията си. Понякога наистина мисля, че партньорът на такъв Човек е нужно да е като магьосник, но вярвам, че ако има Любов - то тогава е възможно.
Бих искала да Ви обърна внимание да не изземвате възможността му да се развива и да израства, тъй като точно това ще му е нужно. Ако Вие се стремите да го облекчавате прекалено, ако се стремите да правите Животът му по-лек като вършите нещата, които той би трябвало да върши... ами връзката като цяло ще е обречена, а и в този случай възстановяването му ще се забави, а и е твърде възможно накрая да излезете виновна. По-скоро си представям партньорството с човек с тревожно разстройство като подкрепа, т.е. когато той Ви каже, че е открил някаква нова посока - Вие да го изслушате и да го подкрепите. Да не му давате "готови" решения или да го подтиквате да работи върху себе си. Това не става "насила". Човек трябва да е узрял за тези неща. И колкото и да искате да му помогнете, колкото и да са добри намеренията Ви... ако той не е готов, ако той не желае да се промени, да научи нещо ново за себе си, да се възстанови...., защото вярвате или не, има хора, които подсъзнателно не желаят да се възстановят.. Това положение ги устройва по някакъв начин. Та... ако самият Човек с тревожно разстройство не реши да работи в посока възстановяване - никой, НИКОЙ БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ, не може да му помогне.

На последно място бих могла да кажа нещо за Вас самата: ако Вие сте пример за него - то тогава той вероятно би могъл да изяви желание също да се развива, да се променя, да израства. Ако Вие сте Човек, който уважава себе си, обича себе си - то вероятно и той ще пожелае да стане като Вас. Т.е. това, което се опитвам да Ви кажа е, че чрез собствения си пример - с положително отношение към нещата в Живота Ви... Вие самата ще подпомогнете неговата Промяна.
Така че - обобщено - изслушвайте го с търпение, подкрепяйте го в инициативите му да работи върху себе си и просто го обичайте, обичайки себе си преди това. Но с обичта на партньор, на приятел, а не с майчинска обич. Жените често бъркаме в тази посока:))) Вродено ни е :)

Още веднъж Ви поздравявам за желанието да помогнете на Човека, когото обичате. Това е прекрасно и все пак не забравяйте приказката за "непоисканото добро".

Прегръщам Ви и Ви желая успех!

Поздрави!

Петя

* Име:
* Коментар:
Оставащи символи
Попълнете кода:
 

мими

Здравейте на 31г сьм от 12г имам пр на приливи и отливи сменила сьм какви ли не лекарства предстои ми да започна работа а не се решавам заради ужасните симптоми които не мога да преодолея имам детенце на3.6 искам да бьда пьлноценен човек
 
ОТКЪС ОТ КНИГАТА

iHerb.com

ПРЕПОРЪЧАНО

UDEMY
Sitewide-10usd160x600
AliExpress
11 Nov Big Sale Image Banner 190 x 240