Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Хърватия - късче от Рая

Месец май – точно като по поръчка за рожденния ми ден - се случи да ме поканят да участвам в едно събитие, което се провежда в гр. Задар, Хърватия.  Първоначално идеята бе да се пътува със самолет. Аз почти 4 години си стоях у дома, за да съм с дъщеря си. Отдавна не бях работила, отдавна не бях и пътувала. Приех поканата с огромно вълнение и нетърпение да „проверя” дали всичко е наред с мен. Истината е, че е необходимо да не спираме да „живеем” активно, но понякога се случва и обратното – както в моя случай. Аз избрах да бъда с дъщеря си, докато тръгне на детска градина, независимо какво ми коства това. Беше необходимо да напусна работата си, да се откъсна временно от социалния си Живот. Но това беше мой, осъзнат избор.  За себе си съм възприела, че изграждането на един Човек е като изграждането на един дом. Основите са от огромно значение.  Времето ще покаже дали теорията ми е била вярна. Но да се върна на пътешествието ми! Както казах, първоначално идеята бе да се пътува със самолет и аз ентусиазирано приех, след което се оказа, че ще се пътува със собствен транспорт. Разбира се, като една бивша паникьорка, със силна клаустрофобия и агорафобия едновременно, имах противоречив вътрешен диалог дали ми е нужно да си „причинявам” сама това?! Все пак пътуването е повече от 20 часа /на връщане беше 27 – само за информация/, не познавам никого от останалите пътуващи, т.е. непознати и... на всичкото това отгоре – ще бъда затворена в един малък микробус през цялото време. Е, няма да лъжа – мина ми през ума да се откажа. След което автоматично се задейства необходимостта ми да докажа на себе си, че мога. И така, съгласих се на нещо, което може би за останалите, които нямат и представа що е то пр, агорафобия, клаустрофобия и т.нат. с всички екстри – е предизвикателство, но за мен беше още повече такова. От толкова много притеснения и страхове, естествено два часа преди пътуването се разболях. Такъв тежък грип ме връхлетя, че 10 дни по-късно още нямаше и помен от моят глас. Всичко ме болеше: глава, гърло, мускули, а ушите... Както и да е – с две думи – през цялото време бях много болна.  Искам да отбележа, че подобно начинание досега не бях предприемала в Живота си. Не съм убедена, че ще се навия и втори път. Пътуване с малък микробус за такова огромно разстояние – убедена съм, че не е първо желание за когото и да било. Но – все пак това беше важно за мен, за да се убедя, че мога, за да усетя, че отново живея активно. Разбира се, „въоръжена” бях с подходящата музика, много вода, ментови бонбони и хартиен плик. За всеки случай... Лекарства нямах, освен тези за грипа. Пътуването мина що-годе добре, като изключим, че точно по това време бяха наводненията в Сърбия, Хърватия и Босна. Градът, в който първо бяхме беше Задар. Препоръчвам го на всеки, който се е запътил натам. Беше прекрасно да видя нови неща! Беше прекрасно да се запозная с нови хора! Беше прекрасно да съм активна отново! Беше прекрасно да се чувствам като Човек на света! Беше прекрасно да ми се случи всичко, което ми се случи! С изключение на болестта, но въпреки нея – всичко беше прекрасно. Благодарна съм, че имах възможността да преживея всичко това. По много причини, свързани не само с желанията на туриста в мен! Нямаше паническо разстройство... Нямаше страхове... Бях само аз и новото, което ме удивляваше, изпълваше и енергизираше. Хърватия е толкова красива! Не може с една дума да се опише, нито със сто. Трябва да се види. Природата, облаците, сградите... Задар и Дубровник – това бяха двата града, които посетих, но пътуването в самата Хърватия беше не по-малко впечатляващо...

Беше прекрасно да прибавя още нещо към своите успехи. Нещо, което ме прави по-уверена в самата себе си. И много по-щастлива. Прекрасно е да преодоляваме себе си! Удовлетворението от постигнатото е като наркотик! Искаш още и още! С тази статия не правя нищо повече от това да ви разкажа една история. Не искам да се спирам подробно на нищо, освен на това, че Животът е прекрасен! Нямаме неограничено време, нека ценим всеки миг в Живота си, хората в него. Онзи ден си мислех, че скоро ставам на 40 години. А не съм видяла всичко, което искам да видя. Не съм опитала всичко, което искам да опитам. Не съм почувствала всичко, което искам да почувствам! Не мислете, че има тъга в това мое заключение. Това е по-скоро равносметка и своевременно обещание, което поемам пред себе си. Малко по малко, ден след ден, аз се променям и вървя в посоката, която сама избрах за себе си. Уча се да обичам себе си, уча се да обичам - от най-добрия Учител – дъщеря ми! Вярвам, че доброто предстои. Вярвайте и вие!

* Име:
* Коментар:
Оставащи символи
Попълнете кода:
 
 
ОТКЪС ОТ КНИГАТА

iHerb.com

ПРЕПОРЪЧАНО

UDEMY
Sitewide-10usd160x600
AliExpress
11 Nov Big Sale Image Banner 190 x 240