Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Тамара Караколева

Здравей, Петя,

Пиша на ти, защото сме „от един дол дренки” – със заешки сърца, или както ни диагностицира медицината: хиперсензитивни, чувствителни до неадекватност, реагиращи на най-елементарна ситуация и по най-дребен повод, все едно че умираме.
Разликата е, че ти си млада, а аз – на 65 години, че ти си осъзнала проблема навреме, а аз – на 53 години, когато наистина умирах на операционната маса.
Изумена съм от жаждата ти за живот, която те води към все по-дълбоко осъзнаване, към приемане на себе си, към търсене на техники и терапии, които да ти помогнат в прехода към нова философия на здравето. Защото тази, която си получила наготово от семейството и средата, в която си живяла, явно не е подходяща за теб, не е съобразена с твоята индивидуалност, с твоите потребности.
Вярвам, че книгата ти ще бъде полезна на много хора, които ще се почувстват по-малко сами; ще усетят подкрепата, която им оказваш, а това съвсем не е малко, за да потърсят своята философия на здравето, която да им дава нужното спокойствие при обясняването на случващото се с тях и около тях.
Много точно си прозряла, че па /пр/, тази ужасяваща криза, се дължи на освобождаването на натрупана в нас енергия. Остава всеки сам да реши за себе си дали иска да изригва тази натрупана и неоползотворена енергия като вулкан, който застрашава физическото му здраве, или да намери своя начин да я освобождава по малко всеки ден. Има стотици техники и терапии, от които всеки може да избере тази, която най-добре му подхожда.
Кризите съпровождат прехода от остарялата философия към новата. Рядко този преход е плавен и лесен. Достоевски пише: „Усвояването на нова философия е трудно и струва скъпо.” Цената, която плащаме, са кризите, защото старото не се предава лесно.
Благодаря ти за смелостта, с която споделяш себе си толкова откровено с всички.
Уникални сме и всеки сам ще намери своята пътека в изхода от ситуацията, в която се намира. Твоята книга дава сили и надежда.
Благодаря ти.

Тамара Караколева

* Име:
* Коментар:
Оставащи символи
Попълнете кода:
 
 
ОТКЪС ОТ КНИГАТА

ПРЕПОРЪЧАНО

anypet

Мила моя виртуална Приятелко ПЕТЯ,
Много те обичам за смелостта, която си проявила да напишеш тази книга и искам толкова много неща да споделя с теб! Веднага на следващия ден след прочита на страничките при мен се получи промяна; малка - ама промяна.
И малко съм ти ядосана, че е...толкова кратка тази полезна Книга! Исках още и още и още!!! Изчетох - не! Изгълтах твоята Книга за 2 часа в една нощ, а в момента книжката постоянно е с мен в дамската ми чанта, дори, когато сменям чантите - като за кураж. Заедно с хомеопатични лекарства, защото съм хипохондричка и все очаквам "да се случи" и се "подсигурявам", "ако се случи па".

Norum

Здравей Петя!Днес се регистрирах във форума-Norum съм!Преди 2 месеца си поръчах книжката ти-тя преобърна цялия ми свят!С пр. и агорафобия съм от 4 години и за първи път откакто я прочетох нямах панически атаки цели 40 дни.Невероятно!Не бих могла да ти опиша колко съм ти благодарна за това.Агорафобията не престава да ме мъчи,но в книжката открих техники с които преодолявам нещата много по-лесно.Тя стои до леглото ми и я препрочитам постоянно.Изключително ценна е за такива като нас.Друг определено не може да ни разбере!Всичко е описано много точно и на място.Препоръчвам горещо книгата на всички със пр. и друг вид тревожни разтройства.За съжаление аз все още употребявам антидепресанти, но с тази книжка в ръка, вече си намалих дозата на половина и съм на път да ги откажа.Да бъда себе си напълно свободна от химия и тъй наречени патерици.Благодаря ти за всичко!

Scorpi

Книгата ми даде един страничен поглед върху собствените ми преживявания - видях се отстрани. Още в първите редове ми беше трудно да продължа - просто ме заливаха вълни, съпреживявах и си спомнях, сякаш всичко го изживях отново, на бързи обороти, настръхнах, треперих и изпитах много усещания. Беше нещо средно между вълнение и страх, радост и болка. Всичко ми се сля и просто избухна. Не беше толкова от написаното, колкото от самата мен. От това което ми се случва тайно вътре през цялото време... Как е възможно толкова да си приличаме всички - като близнаци по душа сме? ... Вече мога да кажа, че те познавам Петя. Както и ти мен.