Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

За клуба

Името на клуба разбира се идва от небезизвестния разказ на Йордан Йовков – „По жицата”. Всички помним и знаем, че бялата лястовица от този разказ е символ на надеждата. Бих искала символично и този сайт да бъде надежда за многото паникьори в цяла България, че не са сами. Че има и други като тях и да си паникьор не е срамно, нито грешно. Да си паникьор не е болестно състояние и ние не се нуждаем от изцеление, а от Промяна. Промяна в самите себе си. Променим ли се ние, ще се промени и Живота ни. В този клуб за взаимопомощ всеки с пр ще може да сподели мнението си, своите мисли, тревоги… своя опит. Заедно ще се учим как да обичаме и ценим себе си. Защото всичко започва от нас. От нашето отношение и нагласа. Едва ли мога да го кажа по-добре от Дамян Дамянов в стихотворението:

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен, най-злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез

 

Когато от безпътица премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни.

 

Светът когато мръкне пред очите ти

и притъмнява в тези две очи

сам слънце си създай и от лъчите му

с последния до него се качи.

 

Трънлив и сляп е на живота ребусът,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко, не загубвай себе си -

единствено така ще го решиш!

 

Не забравяйте, че всичко, с което сте разполагали и ще разполагате винаги е самите себе си! Пишете всичко, за което искате да поговорим! Изпращайте на мейла на клуба info@panicersclub.com информация, която считате, че би ни била полезна и бихте искали да публикувам! Изпратете снимки на всичко, с което се гордеете, за да ги публикувам в категория Вашата галерия. Може да е детото ви, някое цвете, изкачването на някой връх, пътуването със самолет. Позволете на останалите хора да се порадват заедно с вас! Профилът на сайта във Facebook е Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

http://www.facebook.com/pages/%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0/175040342607646?ref=hl

Обичайте се! Аз ви обичам!

 

 
ОТКЪС ОТ КНИГАТА

ПРЕПОРЪЧАНО

anypet

Мила моя виртуална Приятелко ПЕТЯ,
Много те обичам за смелостта, която си проявила да напишеш тази книга и искам толкова много неща да споделя с теб! Веднага на следващия ден след прочита на страничките при мен се получи промяна; малка - ама промяна.
И малко съм ти ядосана, че е...толкова кратка тази полезна Книга! Исках още и още и още!!! Изчетох - не! Изгълтах твоята Книга за 2 часа в една нощ, а в момента книжката постоянно е с мен в дамската ми чанта, дори, когато сменям чантите - като за кураж. Заедно с хомеопатични лекарства, защото съм хипохондричка и все очаквам "да се случи" и се "подсигурявам", "ако се случи па".

Norum

Здравей Петя!Днес се регистрирах във форума-Norum съм!Преди 2 месеца си поръчах книжката ти-тя преобърна цялия ми свят!С пр. и агорафобия съм от 4 години и за първи път откакто я прочетох нямах панически атаки цели 40 дни.Невероятно!Не бих могла да ти опиша колко съм ти благодарна за това.Агорафобията не престава да ме мъчи,но в книжката открих техники с които преодолявам нещата много по-лесно.Тя стои до леглото ми и я препрочитам постоянно.Изключително ценна е за такива като нас.Друг определено не може да ни разбере!Всичко е описано много точно и на място.Препоръчвам горещо книгата на всички със пр. и друг вид тревожни разтройства.За съжаление аз все още употребявам антидепресанти, но с тази книжка в ръка, вече си намалих дозата на половина и съм на път да ги откажа.Да бъда себе си напълно свободна от химия и тъй наречени патерици.Благодаря ти за всичко!

Scorpi

Книгата ми даде един страничен поглед върху собствените ми преживявания - видях се отстрани. Още в първите редове ми беше трудно да продължа - просто ме заливаха вълни, съпреживявах и си спомнях, сякаш всичко го изживях отново, на бързи обороти, настръхнах, треперих и изпитах много усещания. Беше нещо средно между вълнение и страх, радост и болка. Всичко ми се сля и просто избухна. Не беше толкова от написаното, колкото от самата мен. От това което ми се случва тайно вътре през цялото време... Как е възможно толкова да си приличаме всички - като близнаци по душа сме? ... Вече мога да кажа, че те познавам Петя. Както и ти мен.