Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

За мен и книгата

Казвам се Петя и съм на 38 години, с една съвършена дъщеричка. Преди 16 години получих първата си паник атака. Началото бе ужасно, тежко и болезнено. В един миг се промени целият ми Живот. Всичко, в което вярвах, всичко, което знаех… Целият ми социален Живот… просто изчезна пред лицето на паник атаката. Наложи се да градя себе си отново ден след ден, час след час. Паническото разстройство ме принуди да се вгледам внимателно  в мен самата, да се опозная отново, да видя и почувствам неща, за които иначе не бих подозирала дори че съществуват. Правих два опита да се „оправя” с антидепресанти. Неуспешни. Това ме убеди, че трябва да търся друг вариант за „изход”. Разбира се, той не дойде веднага… Отне ми близо 10 години, докато успея да опозная паническото разстройство.  Всъщност да опозная себе си…

Когато различни хора, страдащи от пр, започнаха да се свързват с мен с молба за помощ, осъзнах, че имам какво да „предам нататък”. Имах какво да им кажа, защото аз точно като тях - бях минала през ада. При срещите ни те ме заливаха с въпроси. Чакаха, мислейки, че вероятно зная някаква тайна, универсална рецепта, която би им помогнала. Повечето бяха в началната фаза – най-ужасната, когато си тотално объркан и дезориентиран. Имаха нужда да говорят, но нямаше с кого, защото никой – дори най-близките – не ги разбираха. Установих, че дори само час разговор с тях имаше значение, тъй като най-малкото осъзнаваха, че не са сами, че има и такива, чиято история е приключила успешно. Защото точно от това всички имаме нужда. От надежда и вяра, че можем да се справим.

Тогава дойде решението да напиша всичко, което бях научила и все още учех под формата на книга, която да може да достигне до всеки, който има нужда. До всеки, който търси отговорите, защото само, когато търсим – тогава ще намерим. Зная какво е да си сам в мъката си. Написах "Другото лице на паниката" за всички, които се чувстват така. Зная колко важна и нужна е подкрепата и помощта, дошла навреме, особено при хора с паническо разстройство.

В книгата разказвам историята си, надявайки се да провокирам всеки от вас, сам за себе си, да открие своята вътрешна мотивация за Промяната, от която отчаяно има нужда и очаква. Постарах се да извлека най-важното, което съм научила и приложила за дългогодишния си опит с пр, без да се задълбочавам в детайли. Просто ви нахвърлям щрихи. Вие сами ще изберете как да „дорисувате” своята собствена картина „Живот”.

В стремежа си да популяризирам въпросите, свързани с пр, подготвих и уеб сайт www.panicersclub.com - Клуб на паникьорите в България „Бялата лястовица”. Целта на този сайт беше да направи възможно обединяването ни. Вярвам, че за нас е от изключителна важност да принадлежим един на друг, за да дишаме свободно, знаейки, че не сме сами, дори напротив... С книгата и сайта най-голямата ми цел беше паническото разстройство да стане разпознаваемо, за да не чувам никога повече, че някой е живял години в неразбиране на това какво му се случва или е разбрал от какво страда... от телевизията например, напълно случайно. Факт е, че все повече хора страдат от пр, но по този повод няма особена гласност. Въпросът не се коментира често, подробно или пък по медии. За пр се говори най-често във форуми и то от хората, които страдат от него. Надявам се книгата и сайтът да успеят да променят ситуацията и да са едно ново начало за всички нас.

Вече почти четири години активно комуникирам с хора, страдащи от тревожни разстройства. Това направи второто издание на „Другото лице на паниката” по-обширно и вярвам още по-полезно. Допълнението е писано не само от мен, но и от вас през тези  години, за което ви благодаря от сърце.

ОТКЪС ОТ КНИГАТА "ДРУГОТО ЛИЦЕ НА ПАНИКАТА" http://www.panicersclub.com/userfiles/files/Otkus_A5.pdf

ОТЗИВИ ЗА КНИГАТА: http://panicersclub.com/article.php?cat=9

 

 

ОТКЪС ОТ КНИГАТА

ПРЕПОРЪЧАНО

anypet

Мила моя виртуална Приятелко ПЕТЯ,
Много те обичам за смелостта, която си проявила да напишеш тази книга и искам толкова много неща да споделя с теб! Веднага на следващия ден след прочита на страничките при мен се получи промяна; малка - ама промяна.
И малко съм ти ядосана, че е...толкова кратка тази полезна Книга! Исках още и още и още!!! Изчетох - не! Изгълтах твоята Книга за 2 часа в една нощ, а в момента книжката постоянно е с мен в дамската ми чанта, дори, когато сменям чантите - като за кураж. Заедно с хомеопатични лекарства, защото съм хипохондричка и все очаквам "да се случи" и се "подсигурявам", "ако се случи па".

Norum

Здравей Петя!Днес се регистрирах във форума-Norum съм!Преди 2 месеца си поръчах книжката ти-тя преобърна цялия ми свят!С пр. и агорафобия съм от 4 години и за първи път откакто я прочетох нямах панически атаки цели 40 дни.Невероятно!Не бих могла да ти опиша колко съм ти благодарна за това.Агорафобията не престава да ме мъчи,но в книжката открих техники с които преодолявам нещата много по-лесно.Тя стои до леглото ми и я препрочитам постоянно.Изключително ценна е за такива като нас.Друг определено не може да ни разбере!Всичко е описано много точно и на място.Препоръчвам горещо книгата на всички със пр. и друг вид тревожни разтройства.За съжаление аз все още употребявам антидепресанти, но с тази книжка в ръка, вече си намалих дозата на половина и съм на път да ги откажа.Да бъда себе си напълно свободна от химия и тъй наречени патерици.Благодаря ти за всичко!

Scorpi

Книгата ми даде един страничен поглед върху собствените ми преживявания - видях се отстрани. Още в първите редове ми беше трудно да продължа - просто ме заливаха вълни, съпреживявах и си спомнях, сякаш всичко го изживях отново, на бързи обороти, настръхнах, треперих и изпитах много усещания. Беше нещо средно между вълнение и страх, радост и болка. Всичко ми се сля и просто избухна. Не беше толкова от написаното, колкото от самата мен. От това което ми се случва тайно вътре през цялото време... Как е възможно толкова да си приличаме всички - като близнаци по душа сме? ... Вече мога да кажа, че те познавам Петя. Както и ти мен.

 

Орлин Баев

Попаднах на книгата и сайта на Петя преди два три дни - просто ми изскочи корицата на книгата и отнякъде. Поръчах я, дойде за два дни и още същата вечер (снощи) я прочетох за час и половина, два часа. Хареса ми! Между редовете е вложен личният опит на авторката - а той е най-важният! Основната насока за справяне напълно съвпада с моя опит и изводи по отношение на тревожността! Препоръчвам книгата на всеки, преживяващ тревожно разстройство!

 

no_more_pain

Привет! Преди да започна да разказвам с какво ме впечатли книгата, искам да изкрещя "браво, Петя!". Възхитена съм от това, че авторката е отделила време и усилия да се върне към най-трудните си мигове, да подбере и систематизира, както успешните, така и неуспешните опити за преодоляване на пр. И аз съм чела доста книги от "познавачи" на човешката психика, но те никога не са достигали до такава степен в душата ми. Знам, че "Другото лице на паниката" представя опита на човек, преминал през пр, а не на някой автор, който е събрал древни и клиширани истини за живота. Това ми вдъхна неимоверно доверие в написаното. Книгата е изключително полезна и съм сигурна, че може да промени мисленето на много "объркани" от па души. Разбрах, че изход ИМА и той зависи само от НАС! Още веднъж- Браво!

Tonimar

"Другото лице на паниката" е книга, от която много хора имат нужда и съм убедена, че ще имат и полза. Първото, което силно ме впечатли, е доверието и откровеността на авторката към читателя. Малко хора биха били толкова откровени! А това е основното изискване за излизане от пр: Човек да е честен към себе си, след което вече към своите близки, към психотерапевта си. Само ако човек пред себе си си признае своите чувства - само тогава би могъл да се насочи към промяна в живота си, себеотношението си, отношението си към близките, към обществото.
Петя е съчетала личния си опит с наученото от книгите като е успяла да обхване всичко, на което човек (не само с пр) трябва да обърне внимание: дишане, хранене, водно съдържание на организма; душевна хармония, позитивност и най-вече ВЯРА, че е способен да преодолее па.
Книгата е много ценна и я препоръчвам на всеки, който иска да излезе от капана на паническото разстройство!

Terra

От откъса който прочетох, мога да кажа, че тази книга е вид споделяне, разбиране и съчувствие. Думите някак леко и негримирано докосват. Моите поздравления Петя! Искрено вярвам, че тези редове ще бъдат "патерици", път, себеоткриване или светлина за хората с този проблем. Една от най-висшите форми на човешката Любов и даденост е именно съчувствието и споделянето, съответно разбирането. Дано се множат добрите сбъднати намерения като в този случай! Тези редове са светлина и смелост в съчетание.

 

 

Germany

Здравейте, пиша Ви от Германия. От 2007 г. За първи път се включвам във подобен форум, досега само четях мнения.
Книгата на Петя ме развълнува дотолкова, че реших и аз да споделя мнението си.
Първо и аз искам да поздравя авторката за търпението и усилия, които е положила, за да напише тази книга.
Макар и малка книжката включва наистина всичко най-ценно от научните изследвания и терапевтичния опит относно па.
Тук в Германия имах възможност да изпробвам терапиите на три специализирани клиники и на няколко психолога, да изчета много книги за самопомощ при ПА, както и няколко лични истории на хора с па. Мога спокойно да кажа, че книжката на Петя по нищо не отстъпва на досега прочетеното от мен.
За мен най-важното от книгата бе да разбера за личния опит на Петя, за чувствата, които я вълнуват. Прочитайки книгата се почуствах разбрана, като че ли усетих присъствието на авторката Петя до мен. Тази книжка ми даде успокоителното усещане, че не съм сама.
Най-много ми допадна съвета й да не насилваме нещата и да напредваме със собствено темпо, както и мнението й, че промяната изисква време.
И аз първите месеци изживявах пристъп след пристъп, шок след шок без диагноза, след това имах диагноза и очаквах, че психолозите или престоят в клиниките ще помогнат. Очаквах, че приятели ще подадат ръка, когато споделя за страданието си, но напротив те се отдръпнаха.
Промяната зависи от нас, както пише Петя.
Стъпка по стъпка аз се съвземам и чувствам значително подобрение в самолечението си през последните две години.
И ако понякога имам дни, в които не съм толкова добре, знам, че мога да прочета отново книжката на Петя и да си припомня, че "и това ще отмине."